Живеем го този живот! Все един такъв, намръщен и сърдит, затлачен от приказки, но безмълвен. Да, живеем го този живот, все един такъв - висящ на косъм.

Поставиха си хората цел. Да даряват обяд. На гладните, бедните, нуждаещите се. Нарекоха го " Висящ ". И за съжаление съществуват много хора, които имат нуждата да се вкопчат във висящата храна. Да се вкопчат така, че и те да висят. Без почва под краката си ... 
Прекрасно е да направиш за другия, нещо безплатно. Прекрасно е да не оставиш у него чувството, че ти " виси " с нещо. Но гладни има много. И няма как да се нахранят всички. 

Хайде, безплатните неща да станат повече. Да " висят " повече добри дела на въжето, с което ни люлее животът.
Да даваме безплатно усмивки, да раздаваме безплатно щастие! Нека има и висяща радост! За някой, е от първа необходимост. Да дадем безплатен шанс, на сгрешилия, на сърдития, на обидения! Безплатно да дадем жажда на отегчения, милост на безмилостния, кураж на падналия! Да предложим  ръка на нуждаещия се, да стоплим премръзналия! Безплатно да се радваме на близките си, на приятелите си, на себе си, на дните си! Безплатно да прегръщаме! Да оставим " висящи " добри думи за всеки!Безплатно да обичаме любимия или любимата си. 
Така, когато живота затегне примката, ще се намери някой, който да  разхлаби безплатно въжето. 

Защото така го живеем живота! Все един такъв, усмихнат и щастлив - здраво стъпил на земята!