Отново е сбъркал, нали? Отново има нещо, което те тормози и не разбираш? Пак усещаш, че губиш играта и очите ти се пълнят със сълзи? Със сълзи от ярост. От гняв към самата теб.

            Обаче, помниш ли ...

Появи се от нищото и очите ти се спряха върху него, сякаш нямаше върху какво друго да се фокусират. Започнаха да анализират това, което виждаха и да си правят планове. При теб всичко се планираше. Импулсивното не ти беше понятно, не ти беше сила. Той седна на бара и си поръча бира. Отказа предложената му чаша и отпи от бутилката. Твоите очи сякаш се опитваха да погълнат течноста в стъкления затвор. Следеше движението на ръката му върху леденото стъкло, сякаш искаше да напишеш нов закон в механиката. Изучаваше връзката между гърлото на бутилката и устните му, сякаш можеше да измислиш нова теория за привличането. За привличането между теб и него.

            Той не даваше признаци, че те вижда, че те забелязва. За него най – голямото удоволствие бе, че държи студена бира.

В един миг се обърна и очите му се впериха в твоите, така както нито един друг чифт очи не те бяха гледали. Неговият зелен поглед ти напомняше за нещо, но нямаше представа за какво. Сега имаше по – важна мисия. Да го омагьосаш, да го омаеш, за да има после какво да съсипваш. И ето. Падна ти в лапите. Дойде при теб, усмихна ти се и те заговори. Помниш ли гласът му? Не, не казвай!

            Ти се подпря на рамото му, и започна да се хилиш някак неестествено на думите му, без дори да го разбираш какво говори. Той просто си каза името и ти направи комплимент колко си красива. Е, разбира се, ти си наясно с това, така че защо да не си позволиш малко безсмислен кикот. Той малко се пообърка, но го прие като защитна реакция. Така беше чувал, че правят жените когато не знаят какво да отговорят. Ами може и така да е, но той не беше наясно, че ти не страдаш от нещо наречено притеснение. Не беше наясно до онзи път. Помниш ли? Омайваше го и го моделираше цели две години, докато една вечер не реши да смениш играчката. Започна да си играеш с най – добрия му приятел. Беше решила, че никой няма да забележи, ако подраскаш на чужда врата. Да впиеш очите си в други устни и в чужда бутилка бира. Но именно тогава, ти се обърка в собствените си правила. Той се опомни. Той се събуди. И те изгони от ума си, от ръцете си, от сърцето си. Взе си зеления чифт очи от твоята красота и ги почисти. И те видя. Видя те с кого и как си играеш.

            Ти не плака много, но това никак не ме учуди. Сякаш си неспособна на сълзи. Но какво говоря? Ти си неспособна да чувстваш, да мислиш, да уважаваш, да обичаш. За какви сълзи да говорим?

            През цялото време седях до теб и те гледах, виждах всяко твое нелепо действие спрямо неговото благородство. Ти се опита да го осакатиш, така че да не погледне друга. Опита се да го унизиш пред хората, които го уважаваха. Но знаеш ли защо сега ти плачеш и ги гледаш? Него и нея. Гледаш как той е видял истинската красота другаде. Виждаш, че той продължава да бъде онзи, който приковава  вниманието, докато ти се хапеш от мъка. Знаеш ли защо сега ти си играчката? Защото аз бях там, когато се запознахте, когато те обичаше и когато ти го унизи. Защото аз съм твоята съвест. Едно време бях чиста и работех за теб, сега съм мръсница и работя за него.